X
Ще участвате ли в програмата за саниране на жилищни блокове
 
София - Интервю
 
Димитър Димитров: Мажоритарното гласуване е твърде смел експеримент, който крие огромни рискове
22.11.2016 13:43 / София / Интервю
Димитър Димитров, политолог и ескперт по изборно законодателство в интервю засутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“


Водещ: Омбудсманът Мая Манолова и представители на Инициативния комитет за провеждане на референдума внесоха в Народното събрание проект за промени в Изборния кодекс. Със законопроекта се предлага въвеждане на мажоритарна изборна система с абсолютно мнозинство на два тура чрез създаване на 231 равни едномандатни избирателни района в страната и 9 в чужбина. Как ще се промени изборната система с въвеждането на мажоритарния вот? Какви са предимствата и какви са недостатъците? Може ли да се случи промяна в избирателната система преди предсрочни избори в момент на политическа нестабилност? Всичко това ще попитаме политолога и експерт по изборни законодателство Димитър Димитров. Г-н Димитров, ще постигне ли мажоритарният вот повече представителност и има ли риск той всъщност да даде един голям брой мандати на големите партии? С какво мажоритарният вот, който се предлага сега, е по-различен от преференциите, с които гласуваме?
Димитър Димитров: Въвеждането на тези правила е един вид мажоритарна формула, която е в два тура, в едномандатни райони с абсолютно мнозинство. Да започнем оттам, че тя не е обичайна за Европа, всъщност не е обичайна и за света. Никъде не се избират така парламенти, освен в Таджикистан, например. Да, така правим избори за кмет, така правим избори за президент и причината тези позиции да бъдат заемани в два тура с абсолютно мнозинство е да има достатъчно легитимност. Тогава, когато се избира президент или кмет, не е добре повече от двама участници да участват и победителят да бъде определен, например с някакво разпределение 36, на 33, на 31%. Това биха били 100-те процента. В целия му мандат ще стои въпросът как така с 33% е станал президент или кмет. Когато обаче става въпрос за избор за народни представители, е важно органът, който се композира, да бъде представителен. Тази система не позволява такъв форум да се конструира представително, просто защото след първи тур изважда от представителност по-малко от половината гласоподавателите и това могат да бъдат например 49%. На втори тур се случва същото, тъй като отново ще участват евентуално само двама кандидати и при това положение представителният орган става съвсем непредставителен. Той поставя бариери от повече от половината действителни гласове, толкова висока бариера не се използва никога тогава, когато се конструира парламент. Това е първата ми голяма забележка. Втората – за да се изберат 240 такива реални представители, трябва да си представяме нещо като кметски избори в едномандатни избирателни райони, които ще бъдат с големина пример на община Сандански. Често я давам за пример, тъй като това е нещо като близка по размера си община, която ще представлява един едномандатен район. Правим такива избори от 1991 г. по тази формула. Прекрасно знаем, че кметските избори се решават с относително малки мнозинства, т.е. говорим за 20-30-50 или 150 бюлетини. И тъй като много сме напреднали в технологиите на акумулиране на гласове, на събиране на гласове, на добиване на гласове, най-вероятно тези схеми, които се използват на кметските избори, ще бъдат решаващи за това кой ще бъде избран за народен представител. Трето – големите партии имат предимство, особено тези големи партии, които имат силни, мощни структури. Знаете, че такава партия е ГЕРБ, отчасти в някои райони и БСП и съвсем в очертани граници ДПС. ДПС вероятно най-малко би била засегната от такава изборна промяна. Както и досега, тя ще избира 38-39-40-42 народни представители. Териториално това са просто гласоподаватели, които териториално са хомогенни. Те са нещо като регионална партия от друга гледна точка. Кои няма да могат да участват по-нататък в състезанието? Всички, които се класират на трето място. Това ще бъдат на практика всички останали партии или пък такива независими кандидати, които не успеят на първи тур да постигнат първо или второ място в един едномандатен избирателен район. Има огромен проблем с това, с което ние сме свикнали, с т.нар. заместване. Когато изберете един такъв представител, вие няма как да го заместите, ако се наложи, било заради трайна невъзможност, заради заемане на друга публична длъжност. Знаете, че обичайно нашите народни представители стават министри, след това се връщат в Народното събрание и т.н. Това в този клас правила става чрез междинни избори. И последното, видяхме, че се образува 9 едномандатни района в чужбина. Как образува? Образува два в Бурса, един в Истанбул, един в Измир, два в Лондон и т.н.? Въобще на какво основание? Това са основните проблеми. Към тях трябва да добавим и фактът, че за да работят какъвто и да е клас мажоритарни системи, в частност и тази разбира се, трябва да има съвършено надеждни избирателни списъци. На местните избори около 80 хиляди избиратели всъщност имигрират из страната, за да изберат определени кметове на населени места или на общини. Ние сме много далеч от състоянието, в което можем да кажем кой избирател точно какъв изборен адрес има. И въпреки, че се предлага от много години това да се случи, по някаква причина въпросът постоянно се отлага и замита под масата. Да, хората ще знаят кой им е народният представител дотолкова, доколкото знаят кой им е кмет. Говорим за община Сандански или съответният едномандатен район Сандански, но те няма как да знаят всичко, което прави кметът, освен това, което е видимо, а да не говорим за всичко, което ще прави техният народен представител в Народното събрание, където ще бъде един от 30-тината т.нар. независими народни представители, т.е. представители, които не са излъчени от партиите. Тези представители, разбира се, много бързо ще намерят път към мнозинството и ще се прикрепят към едно мнозинство. Това ще се случи, ако бъдат въведени тези правила. Има разбира се и доста по-мрачни сценарии, за които по-добре е да не влизаме в детайли.
Водещ: Това изчистване на избирателните списъци, това райониране, което трябва да се случи с така предлаганите промени, чисто технически колко време е необходимо, за да стане? Имаме ли готовност да се случат тези промени и да влязат в сила за едни предсрочни избори напролет, например?
Димитър Димитров: Аз не мога да дам крайна компетентна оценка, но от това, което чувам, че говори проф. Константинов, неговата формула е „може ли? – може.“ Може, само че на принципа „всичко може“. За да се направи солидно райониране, е необходимо достатъчно време. Освен това, което е най-важно, е необходимо да се направи регистър на избирателите, да знаем къде пребивават тези избиратели. Около 500 хиляди избиратели пребивават на изборен адрес в чужбина. От тях 100 хиляди гласуват . Останалите 400 хиляди висят по списъците в страната по постоянните си адреси. Какво се случва с техните имена? Трудно ми е да ви кажа. Зависи от добрата воля на всяка секционна комисия. Ние никога няма да постигнем такова ниво на солидност, ако искате, на достоверност на работа на секционна комисия, за да не се съмняваме в един резултат.
Водещ: Означава ли това, че сънародниците ни зад граница може би ще гласуват доста по-трудно?
Димитър Димитров: Аз нямам представа въобще как биха могли да гласуват, тъй като те могат да гласуват в такъв едномандатен район. Как този район ще се начертае? По държави ли – един в Англия, един в Германия, 4 в Турция? Господ знае. Да не говорим, че в Турция трябва да се районира още допълнително, тъй като там се подават повече гласове. Въобще това е на границата на фантастиката.
Водещ: Какви тогава трябва да са компромисните варианти на така предлаганите промени в избирателната система? Има ли наистина по-полезни варианти, които биха могли да намерят политически консенсус на този етап?
Димитър Димитров: Тъй като вече сме преминавали през такъв дебат през 2009 г., когато също имаше огромен натиск да се направи някакъв компромисен вариант на смесена избирателна система. Тогава поради липса на време, поради липса на опит как се правят нещата, беше прието най-простото решение и то, ако помните, се наричаше „31 едномандатни райони“, т.е. всеки многомандатен район беше провъзгласен за едномандатен и така оттам се издигаше народен представител. Дори и в онези избори има огромни въпросителни, тъй като ще ви дам прост пример – ГЕРБ спечели 25 мандата, а ДПС – 6. Шестият мандат на ДПС дойде от многомандатен район Шумен, т.е. един народен представител мажоритарно беше избран с мнозинство. Трябва дебело да подчертая, че недействителните гласове от този мажоритарен избор бяха около 3500. За разлика от 2500 недействителни бюлетини по пропорционалните избори. Аз винаги съм бил скептичен към това да се правят смели експерименти. Този експеримент е прекомерно смел и някак прекомерно рисков, за да бъде подкрепен.
Водещ: Направиха ли тогава българите своя информиран избор, гласувайки в подкрепа на този референдум и кой трябва да носи политическата отговорност, ако въвеждането на мажоритарен вот се окаже грешка?
Димитър Димитров: Мога да ви кажа само, че съм изключително притеснен от некомпетентността на народните представители, които допуснаха формулирането на такъв въпрос. Сега не знаем дали всички, но една част от тях със сигурност имат представа, че такава формула няма как да проработи, освен ако не искаме умишлено да провокираме скандали. Обръщам внимание, че Народното събрание има крайната дума по формулирането на въпроса, и досега не мога да си обясня защо допуснаха тази формулировка. Второ, не разбирам защо конституционните съдии не са съобразили, че начинът, по който ние разделяме изпълнителната и законодателната власт не позволява народен представител да стане министър и че всеки път, когато ще трябва да заместим един народен представител ще трябва да правим допълнителни избори, междинни избори и че това пък в българската традиция и тревожно.
Водещ: Друг въпрос в референдума, господин Димитров, е свързан с държавната субсидия за политическите партии. От ГЕРБ, включително и премиерът в оставка Бойко Борисов дори се обявиха субсидията да е нула лева. Може ли намаляването на субсидията да отвори всъщност вратата на задкулисното финансиране, каквито са основните притеснения?
Димитър Димитров: Със сигурност ще отвори вратата. Партиите не могат да съществуват без бюджет. По принцип имат проблем с партийното финансиране, но той не е дали е 1 лв., 2,50 лв., или 7.40 лв. Проблемът с партийното финансиране е, че това е бюджетно финансиране, което в партиите пристига като текущ приход или като джобни пари. Не е възможно или поне бюджетните процедури за всички останали бюджетни организации са такива и в края на годината бюджетът се занулява. Ако има излишъци или нещо е дефицит, се уреждат отношенията с Министерски съвет. За партиите това не важи. Партиите прибират парите, те са им „джобни пари“ и могат да се използват на влог, могат да правят каквото си искат. Да, разбира се отиват отчети в Сметната палата, но отчетите сверяват достоверността на документите и числата. По принцип трябва да има друг начин на финансиране, говоря за годишното финансиране на партиите, т.е. той трябва да е доста по-открит. Аз не претендирам някой отвън да гледа грубо казано в разходите на партиите, самите партии в Народното събрание трябва да имат някакъв вид комисия, може би ще е бюджетната, която да преглежда разходите, тяхната целесъобразност. В противен случай имаме партии, които си купуват бронирани коли. Не зная купуват или наемат луксозни къщи за гости.
Водещ: Може ли тогава да се разсъждава в такава посока – неизразходваното от държавната субсидия в рамките на годината да се връща в държавния бюджет?
Димитър Димитров: Партиите са си направили едно голямо изключение за себе си. Това е правило, което е валидно за всяка бюджетна организация. Има някакви бюджетни остатъци, преходни и т.н. моменти, когато се приключва финансовата година. Тези общи правила обаче не важат за партиите.
Албена ИВАНОВА

 
София - последни интервюта
 
 
 
 
 
 
ГЕРБ ще оглави правителство след изборите, ако народът нареди партията на първо място, заяви премиерът в оставка Бойко Борисов

Криминалният контингент се активизира заради политическата несигурност в страната, каза гл. комисар Георги Костов

Общо 92 мигранти са били спасени край бреговете на Испания

Кубрат Пулев победи Самюел Питър след три рунда и отказ на нигериеца
ГЕРБ ще оглави правителство след изборите, ако народът нареди партията на първо място, заяви премиерът в оставка Бойко Борисов

Бюджет 2017 е поредният ограничителен бюджет, според анализатори

Трябва да се постигне споразумение на техническо ниво преди срещата на Еврогрупата, смятат френският президент и гръцкия министър-председател

Бокс: Тервел Пулев спечели с нокаут първия си мач като професионалист
ТИР е самокатастрофирал на пътя между Несебър и Слънчев бряг

Криминалният контингент се активизира заради политическата несигурност в страната, каза гл. комисар Георги Костов

Най-малко осем цивилни са загинали при въздушен удар в Алепо

Футбол: Арсенал победи като гост Уест Хем с 5:1
Криминалният контингент се активизира заради политическата несигурност в страната, каза гл. комисар Георги Костов

Ситуацията в Парламента и извън него ясно показва, че се върви към служебно правителство, каза депутатът от АБВ Петър Кадиев

Земетресение с магнитуд 4,2 е било регистрирано на гръцкия остров Карпатос

Бокс: Тервел Пулев спечели с нокаут първия си мач като професионалист
Виж емисията от 21:00 | 22:00 | 23:00 | 00:00
Програма
06:00 – 10:00 "Добро утро, България"
Сутрешен информационен блок – новини, трафик, преглед на печата, календар, денят в аванс. Открита линия за слушатели на 0882 802 802.

10:00 – 18:00 "Добър ден” - дневен информационен блок
Преки включвания от репортерите на “Фокус”, актуална трафик информация, анкети, интервюта, мнения и коментари за деня във всеки град. Открита линия за слушатели 0882 802 802

18:00 – 21:00 "Това е България"
Обзор на деня с коментари по горещите теми на делника. Открита линия за слушателите на 0882 802 802.

21:00 – 23:00 “Встреча в сыре”
Предаване за руска музика. Касае най-вече руската бардова музика, но не се подминават и новите музикални достижения. Предаване за големите руски изпълнители, за връзките между българските и руските музикални и духовни традиции, предаване за историята, която вдъхновява написването на песни за конкретни събития и герои. Открита линия за слушатели 0882 802 802

23:00 – 24:00 "Focus - News"
Всичко по-важно от световните и национални новини. Актуална трафик информация и приятна музика в края на деня.

 
Основни категории в сайта:

Централни Новини Регионални новини Трафик Интервюта
За нас:

Галерия Покритие Контакти
Ефир

Он-лайн радио Телефони Предавания
Реклама

Тарифи Покритие Представяне
Други:

начало
за потребителя:

Он-лайн радия Авто вестник
   
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook