X
Ще участвате ли в програмата за саниране на жилищни блокове
 
Бургас - Интервю
 
Пламена Кирова – главен уредник в Етнографската експозиция на РИМ-Бургас: На Никулден е първата Кадена вечер, на нея освен риба се поднася и обреден хляб
01.12.2016 18:36 / Бургас / Интервю
За ролята на хляба в Коледната обредност в Странджа, за спазването на традициите при месенето на обреден хляб въпреки съвременната хранително-вкусова промишленост и поводите, за които българската домакиня приготвя насъщния, Радио „Фокус” – Бургас разговаря с Пламена Кирова – главен уредник в Етнографската експозиция на РИМ-Бургас.

Фокус: Какво всъщност символизира хлябът. Знаем, че той е основна част от трапезата на българина, но защо?
Пламена Кирова: Хлябът се възприема като символ на тялото Христово и в делник и в празник той трябва да бъде задължително на трапезата ни. Всеизвестна е българската поговорка „Никой не е по-голям от хляба“ . Това въздигане на хляба на едно по-високо ниво, отново казвам, е заради това, че се възприема като символ на тялото на Христос наравно с виното, което се възприема като символ на Христовата кръв.
Фокус: По какъв начин хлябът присъства в обредната система на странджанци?
Пламена Кирова: Хлябът е силно залегнал в културата ни и по-конкретно обредният хляб, не само при странджанци, но и като цяло в българската традиционна култура е най-универсалното обредно-магическо средство. Възприема се също като безкръвна жертва. Обект е на култ, не е просто част от продуктите на трапезата. Хлябът е венец на земеделския труд. Всички знаем, че има обреди при засяването и жътвата на културата, от която се прави хляб. В същото време съществуват забрани и препоръки за приготвянето на хляба. В традицията ни има дни, в които може да се меси хляб и те са ясно посочени. Има и такива дни, в които е забранено да се меси хляб и се считат за лоши. Такива дни са вторник и петък. В събота също не е хубаво да се меси хляб за семейството, защото този ден е отреден за починалите наши близки. Затова в събота се меси хляб само за умрелите. Към забраните или препоръките спадат изисквания към жената, която трябва да замеси хляба. Преди да започне да меси, трябва да си измие ръцете, меси се само с дясната ръка, която се счита за чиста. Когато говорим за обреден хляб, там изискванията стават още по-строги и придобиват задължителен характер. Месачката на хляб трябва да бъде чиста, да няма пране за прибиране, да не е бременна, да не е родилка. При други случаи, когато говорим за обреден хляб свързан със сватбата или раждането на детето, там също има изисквания за жената, която меси хляба.
Фокус: Знаем, че върху обредния хляб в зависимост от повода, за който се приготвя, се изобразяват различни символи, животни… какво е тяхното значение?
Пламена Кирова: Те са свързани със самия празник, за който се приготвя хляба. При подготовката на хляба за обичаи или обреди свързани със земеделието, се правят няколко обредни хляба, когато се изнася първото семе и се приготвя за засяване. В различните села се правят различни видове обреден хляб. В село Бродилово например има традиция обредния хляб да се изяде от орача на нивата. В други села, като Стоилово, този хляб се нарича „пита-медовинка“. При него стопанката на дома отчупва парченце и го дава най-напред на мъжа си. Тук виждаме как мъжът, като фигура присъства в замесването и изяждането (нека да използваме този термин) на обредния хляб. Ако в къщата има годеница в къщата, и тя за първи път ще жъне за новия си дом, викат нея – тя да замеси обредните хлябове и да изнесе семето. Когато говорим за обредни хлябове свързани с Гергьовден, пластичната украса трябва да изобразява животно, защото всички знаем, Гергьовден е празник на животновъдите. Там се изобразяват кошари, овце с пожеланието и надеждата животните да бъдат здрави, да се плодят и да носят мляко и храна за семейството.
Фокус: Последната Ви мисъл ме провокира да ви попитам – в днешно време знаем, че в много къщи няма животни, не се отглежда добитък, смятате ли, че съвременните домакини полагат такива усилия да изобразят по такъв начин животните?
Пламена Кирова: В съвременния свят при наличието на хранително-вкусова промишленост, различни видове пекарни, тази функция се поема именно от тях. За домакинята остава задължението купената обредна питка да се поднесе на масата. Има села, в които все още тези традиции се спазват и във всяка къща стопанката замесва хляба. Прави ми впечатление, че все по-млади майки и домакини спазват една стара традиция, свързана с първата им рожба. Обредните пити са две – едната е няколко дни след раждането на детето. В съвремието тя се прави малко по-късно, някъде около 40 дни след раждането на детето, когато от ръцете на майката трябва да се замеси питка, да се нашари отгоре, да се разчупи над главата на майката и детето, за да расте то високо, да се вдигне първото парче нависоко или да се сложи пред иконата на майка Богородица, в знак на благодарност към нея, че е помогнала да се роди детето и да бъдат живи и здрави майката и рожбата. Другото, което се спазва в съвременния свят, това е обредният хляб, който се прави когато детенцето направи първите си крачки. Това е така наречената питка за „прощапулник“. Тя трябва да бъде кръгла. От нея първо се дава на детето, след това се раздава на близки и роднини, за да може детето да върви без да пада и да прави смело своите крачки в живота. Когато се раздава този хляб, се бяга. Наблюдавам сред моето обкръжение и сред младите, че тези традиции все още се спазват. Разбира се, не в този вид, в който са били някога и са се спазвали от нашите баби и дядовци. Традициите се спазват и всичко това се прави не защото някой така казва или защото така повелява традицията, а от вътрешната потребност на майката детенцето да бъде здраво, да бъде пазено от всевишна сила. Това, честно казано, мен - като етнолог, ме радва.
Фокус: Да поговорим за ролята на хляба в Коледната обредност на нашия край. На Странджанския край.
Пламена Кирова: Там разговорът може да бъде безкраен, защото обредните хлябове, които се правят за Коледа, всъщност започват много преди самата Коледа като ден. Макар особено внимание да се отделя за приготвянето на самите Бъднивечерни и Коледни хлябове, всъщност ние започваме тази обредност още от 4 декември, когато е Св. Варвара, на 5-ти е Св. Сава и на 6-ти е Никулден. В някои села на Никулден, всъщност се прави първата Кадена вечеря и там се приготвят специални обредни хлябове. Св. Варвара конкретно пък се почита за предпазване от шарка, така че обредният хляб там има места и региони, в които се забранява да се шари, за да не се шарят децата от шарката. На самата Бъдни вечер обредният хляб е най – важният. Всички знаем, че трапезата на Бъдни вечер не бива да се раздига, огънят в огнището не бива да изгасва, обредният хляб се разчупва, раздава се, като задължително в повечето случаи не е от значение празника, на който се приготвя обредният хляб. Задължително условие е първото парче да се остави на Светеца или да се отреди за Светеца, чийто празник почитаме, в случая на Коледа първото парченце се оставя отново за Богородица и за Христос, за детето, което тя е родила.
Фокус: Тъй като сме в навечерието на един от най-хубавите декемврийски празници – Никулден, можете ли да кажете какво е характерно за празника от гледна точка на насъщния, който трябва да присъства на трапезата?
Пламена Кирова: На Никулден е първата Кадена вечеря в някои Странджански села. Тук на Никулден освен рибата, задължително е да присъстват и обредните хлябове. Пластичната им украса зависи от майсторството на стопанката, която ги меси и пече. В повечето случаи се изобразяват рибки, море, лодки, кораби, хората, които се занимават с риболов, без значение дали е на море или на река се изобразява и люспа, която трябва да се остави в самия съд кораб или лодка. Този обреден хляб се разчупва, между другото, това много години подред Етнографския музей в Бургас го е показвал на своята обредна трапеза за Никулден. Обредният хляб се разчупва от най-възрастния член на семейството, от стопанина на къщата и се гадае. Наричат се „двете половини“ по стара традиция тогава ,когато хората са се занимавали с земеделие са наричали едната половина за зимните култури, другата половина за летните и било желателно по-голяма половина да се падне на летните земеделски култури, за да бъде годината богата и плодородна.
Павлина КУЦАРОВА


 
Бургас - последни интервюта
 
 
 
 
 
 
ГЕРБ ще оглави правителство след изборите, ако народът нареди партията на първо място, заяви премиерът в оставка Бойко Борисов

Криминалният контингент се активизира заради политическата несигурност в страната, каза гл. комисар Георги Костов

Общо 92 мигранти са били спасени край бреговете на Испания

Кубрат Пулев победи Самюел Питър след три рунда и отказ на нигериеца
ГЕРБ ще оглави правителство след изборите, ако народът нареди партията на първо място, заяви премиерът в оставка Бойко Борисов

Бюджет 2017 е поредният ограничителен бюджет, според анализатори

Трябва да се постигне споразумение на техническо ниво преди срещата на Еврогрупата, смятат френският президент и гръцкия министър-председател

Бокс: Тервел Пулев спечели с нокаут първия си мач като професионалист
ТИР е самокатастрофирал на пътя между Несебър и Слънчев бряг

Криминалният контингент се активизира заради политическата несигурност в страната, каза гл. комисар Георги Костов

Най-малко осем цивилни са загинали при въздушен удар в Алепо

Футбол: Арсенал победи като гост Уест Хем с 5:1
Криминалният контингент се активизира заради политическата несигурност в страната, каза гл. комисар Георги Костов

Ситуацията в Парламента и извън него ясно показва, че се върви към служебно правителство, каза депутатът от АБВ Петър Кадиев

Земетресение с магнитуд 4,2 е било регистрирано на гръцкия остров Карпатос

Бокс: Тервел Пулев спечели с нокаут първия си мач като професионалист
Виж емисията от 21:00 | 22:00 | 23:00 | 00:00
Програма
06:00 – 10:00 "Добро утро, България"
Сутрешен информационен блок – новини, трафик, преглед на печата, календар, денят в аванс. Открита линия за слушатели на 0882 802 802.

10:00 – 18:00 “Добър ден” - дневен информационен блок
Преки включвания от репортерите на “Фокус”, актуална трафик информация, анкети, интервюта, мнения и коментари за деня във всеки град. Открита линия за слушатели на 0882 802 802

18:00 – 21:00 "Това е България"
Обзор на деня с коментари по горещите теми на делника. Открита линия за слушателите на 0882 802 802.

21:00 – 23:00 "Златни спомени"
представяне историята на музиката като стилове и характерните за тях артисти, които са оставили следа във времето. Както се казва в анонса на предаването – то е за музиката, която ще остане и след нас. Предаването има музикално-информационен характер и има за цел, образно казано, да превърне спомените на бащите в информация за децата им. Открита линия за слушатели на 0882 802 802

23:00 – 24:00 "Focus - News"
Всичко по-важно от световните и национални новини. Актуална трафик информация и приятна музика в края на деня.

 
Основни категории в сайта:

Централни Новини Регионални новини Трафик Интервюта
За нас:

Галерия Покритие Контакти
Ефир

Он-лайн радио Телефони Предавания
Реклама

Тарифи Покритие Представяне
Други:

начало
за потребителя:

Он-лайн радия Авто вестник
   
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook